За книгата: година / - Спрете вече да я зяпате! – изсъсках раздразнено към приятеля си, който не сваляше очи от Михаела, която държеше близалка в устата си. „Тя просто го облиза...“ изстена Марейн. - Да можеше да го видиш... И вече го видях. Затова беше ядосан, защото кръвта беше твърде развълнувана от това зрелище. „Тя е малка пакостница, тази, която е израснала до мен от раждането! Да, аз я наричам сестра, а тя ме нарича брат!“ - Разбрах! – като хвана лигавения си приятел за яката, той го повлече със себе си. - Е, какво правиш? - измърмори той. „Просто я гледам, нищо друго не е възможно.“ – Забранено е! — веднага изръмжа той, усещайки магията да бушува в гърдите му. - Защото ми е сестра! - Сестра? - той се засмя. - Можете ли да ми кажете защо ми се струва, че това далеч не е вярно? М?